Съкласниците я ухажваха, а младият учител по пеене с лъснатата от брилянтин коса се стараеше непрестанно да привлича вниманието й. Любовни писма, обикновено без подпис, тя получаваше често. Всеки от авторите им се надяваше тъжно, че любимата му ще отгатне кой е и ще дойде на срещата, която й определяше. Тия свенливи провинциални донжуани не смееха да открият своята самоличност, отчасти защото никак не бяха сигурни в успеха си, отчасти защото се боеха документът за дързостта им да не попадне в ръцете на Чакъра. Ирина не се подиграваше на тези писма. С инстинкта си на пламенно същество тя съзнаваше, че любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава дори у глупавите хора. Писмата тя просто унищожаваше, без да ги показва никому.
Романът е част и от учебните програми, но в тази статия ще Ви разкажем за другата, не толкова известна страна на произведението, а именно – реалните образи, места и събития вдъхновили Димитър Димов и събитията, съпътстващи произведението. Всъщност не е никак учудващо, че сюжета на романа се развива в един „тютюнев свят“.
— Да, като всички прости хорица. Но аз съм свикнала да уважавам предразсъдъците им.
— Но какво ще постигнеш с тютюна? — Тя беше почти огорчена от враждебността, с която посрещна съвета й. — Ще станеш майстор… директор на склад… най-много експерт в някоя тютюнева фирма… Ще стигнеш до тях с нехигиенична и убийствена работа, с угодничество и влачене по корем… Ти нямаш никакви връзки с едрите тузове, нали?
Почти веднага след появата му повечето белетристи и критици на СБП препоръчват преработката с цел по-точно покритие на соцреализма.
— Как?… Вън от града ли? — попита той с шеговито възмущение.
Тя стисна устните си и направи презрителна гримаса. После го покани да вземе още един грозд и се приготви да си върви.
Тя почувствува смущение от хладното му и красиво лице с тъмни, дълбоко поставени очи.
— Да, варварски, ужасно беден!… — високо и натъртено произнесе той. — Впрочем това е известно на целия град.
— Защо не отидеш да работиш в София и да следваш университета? — продължи тя, като го гледаше с топлите си кафени очи.
— Значи, ти си ученичка в гимназията!… — Удивлението му ставаше все по-голямо. — В кой клас?
Съкровището на Велики Преслав – непознато и често подценявано
Всичко това му се стори забавно. Той продължаваше да я обижда с учудването в погледа си. У него имаше нещо несъзнателно арогантно. Ала вместо да се разсърди, тя извърна към него рътлина лакета си, върху който висеше кошницата, и рече:
Георги Яковлев Кирков – създателят, откривателят, първостроителят